За любителите на българската география Осоговската планина със сигурност би била интересно място за проучване. В нея се намира местност с името Пиянец, а в пределите на този район е разположено кюстендилското село Смоличано. Спрямо областния град дистанцията е 28 км, докато до столицата София тя е сто километра. Югоизточните склонове на вече споменатата планина е най-точната ориентировка относно местоположението на селото. Открай време тук живеят хора в седемнадесет на брой махали, които имат разпръснат характер. До Невестино разстоянието пък е двадесет километра, а то се явява важен пункт предвид статута му на общински център. Махалите са отдалечени една от друга, а средните стойности на надморската височина съвсем леко надвишават 630 метра. Сравнително ниска е бройката на населението през последните няколко години. Преброяване от 2008-ма сочи, че тук живеят едва 35 души. Този факт е показателен за демографския проблем не само за областта, но и в частност за страната.
Предците на днешното население на Смоличано се заселват тук някъде по време на турското робство. От това логично се налага изводът, че населеното място е сравнително ново. Цял век и половина преди България да се освободи от гнета на поробителите, Чорбаджийската махала е тази с най-голям брой население. Ако преди тук се е намирало селище, то живеещите в него хора със сигурност са се опитали да избягат пред това да станат жертва на зверствата на поробителите. Срещнато е някъде през 1605-та година в турски регистър, занимаващ се с данъците. Относно произхода на името, има две разпространени версии. Първата е за голям пожар в борова гора, в резултат на който изтича смола в големи количества. Другата история гласи, че тук се добиват черни въглища, наричани от местните хора смолнати камъни. Подобно звучене има името на селото и по времето, когато е открито в османския документ. Стара каменовъглена мина е открита преди известно време тук – става дума за старото землище. Повече информация за това населено място може да се открие в поне два източника. Първият е книгата на Йордан Захариев Сборник за народни умотворения, софийско издание от 1949-та година.
През 2008-ма година излиза пътеводител и на 92-ра страница има информация за Смоличано в главата Заедно по свещените места на планината Осогово. От гледна точка на старините, това място определено не е бедно и може да предложи доста интересни за разглеждане обекти. На първо място са големият брой гробове, в много от които за допълнително укрепване се използват плочи от тухли. Зидове от старо селище също не липсват, но по-интересни са връчвите. Това са всъщност делви, чиято вместимост е голяма и достига до петстотин литра. В Цековска махала има стара чешма, наричана от местните жители Мраморна. Тук има и стари монети, а освен това не бива да се забравя за крепостта Градището. Тя е с ясно очертани стени с размери 150 х 20 метра. Смоличанският водопад е най-популярната природна забележителност, но в културно – исторически аспект първото място се дава на манастира Св. Йоаким и Анна. Неговите стенописи са дело на майстор от Дебър, като началото на работата е поставено през 1858-ма година.
